Епизод 1: „Махай се, лоша лельо зъболекарке! Мразя те!“ – това е първият ми съзнателен спомен от детски стоматологичен кабинет в София. „Извиваше се на дъга,“ казва майка ми (това, слава Богу, не се е съхранило в паметта ми). Възрастта ми е около 4-5…

Епизод 2: Баба ми Цвета се заема със задачата да намери подходящ зъболекар, с когото да продължим лечението. Помня, че чакаме заедно в ямболската Зъболекарска поликлиника. Аз подушвам типичната за такива места миризма и се крия зад един фикус в коридора. Мисията пак започва да изглежда невъзможна.

Но се появява д-р Стайков. Не си спомям лицето му, но знам, че беше висок и виждах добре само ръцете му, а те с дълги пръсти и много красиви. Помня и гласа му: дълбок, плътен. Какво още ме е омайвал, няма съхранена памет, но от този ден нататък ходя на зъболекар без страх.

Хубаво е, когато повторението презаписва неудачното начало. Обичам да си давам шанс за по-сполучлив запис.