По линия на баща ми отрано се учи немски. Tрадицията тръгва от дядо ми Тасо (д-р Анастас Саламбашев), чийто живот от младите му години е свързан с езика и с Германия.

Имам спомен от Ямбол, където живееха семействата на родителите ми: тези на майка ми – от горната страна на площада, а тези на баща ми – от долната. По време на някоя от ваканциите трябва да е било – вече е било подходящо да ме пускат сама да отивам до дома на дядо Тасо и баба Пенка за урок по немски.

Та, тръгвам аз навреме за тази среща, но по пътя ми – чисто бяла котка. Помня, че я галих, нещо й обяснявах. Сигурно съм се забавила…

Пристигам, а дядо Тасо е в двора на къщата, седнал е, но гледа към улицата – може би ме е очаквал или вече се е тревожил, че закъснявам.

Влизам, поздравявам. Той внимателно ме пита, дали всичко е наред. Аз възбудено му разказвам за бялата котка.

Tогава дядо ми казва: „Когато имаш среща в 5 часá, това означава да си там в 5 без 5. Иначе губиш времето на другия, а това е израз на неуважение.“ Урок завинаги!