15 години живот в Австрия – това се събрахме да празнуваме на стария ръкав на Дунава. Цвета си го беше пожелала, а нейният приятел внимателно беше слушал. Организирахме партито тайно, избрахме мястото, поканихме приятелите й, приготвихме вкусна храна.

Цвета беше много трогната, а после с Ивайло осъзнахме, че и ние имаме повод за отбелязването на тази дата. За тях двамата, брат и сестра, Виена е мястото, на което са прекарали по-голямата част от живота си. Като тяхна майка съм причината това да се случи.

Приятелите на Цвета бяха любопитни да научат какво си спомняме от първите дни на новото място – за всеки беше различно: тя се вълнувала в кое училище ще ходи, а той – как изглежда домът, в който ще живеем. Аз лично само исках да оставя куфарите (в пряк и преносен смисъл) и най-после да се наспя.

Останалите в групата познават Австрия от раждането си и чуха в разказа ни съвсем други неща: за чуждите език и манталитет, за раздялата с всичко любимо, за семейството, за приятелите …

После плувахме до другия бряг на Дунава, изпратихме слънцето и танцувахме.

Понякога е добре, че не знаем колко е дълбока водата, в която влизаме.