Обичам да изпращам пощенски картички от местата, които посещавам. Тяхното подбиране и надписване е празник за душата!

Правя го за хората, които обичам и искам да зарадвам, за тези, които ми липсват и с които бих споделила даденото място.

Пощенските картички ме сприятелиха с Хюсеин: възрастен достолепен господин от поколението „целувам Ви ръка“ с магазинче за сувенири и пощенски картички в центъра на стария град на Фамагуста. Заговори ме още първия път, намерихме общи теми, почерпи ме с кафе и домашно сладко от рози. Намери начин, без да изглежда любопитен, да научи, на кого изпращам картичките. Така всеки път започнах да му разказвам някоя история за получателите.

С времето си изградихме ритуал: първо си разменяме новини, а после той ме оставя спокойно да си допия кафето и да си надпиша картичките.

Пощенската картичка е изпратена по въздуха любов, която може да пътува дълго, но почти винаги намира получателя си.