Родителите на дядо ми Борис, прадядо Данаил (дядо Данаил) и прабаба Карамфила (баба Фила) имат труден, но интересен и дълъг живот. За него – друг път. А днес – една история, която съм чувала от майка ми.

Дядо Данаил е свещеник. За Великден в Ямбол ще гостува висш църковен служител, който ще се отбие и в техния дом.

Под вещото ръководство на баба Фила се захващат да чистят: подреждат двора, варосват стените, лъсват пода, всичко се изпира и се избелва. В края на акцията трябва отново да се сглобят кюнците на печката. Всичко е идеално! Сега само трябва да дойде гостът.

Идва той и, преди да го настанят на масата и да го нагостят, му показват дома си. Когато минават покрай печката, кюнците, които явно не са били добре сглобени един за друг, падат на пода и навсякъде се посипват черни мазни сажди.

Баба Фила не може да го понесе и театрално припада. Това за щастие отклонява вниманието, защото всички са заети да я свестяват.

Перфекционизъм?