На български Музата идва, а на немски те целува.

Днес съм толкова уморена и пълна с впечатления от пътуването до Мюнхен: града, Адел, безценното време с приятелка, която много обичам, а много рядко виждам, вълненията, как котката Михаела ще се справи със здравословния си проблем…

Коя е днешната история? Чакам Музата да ме целуне, а тя дори не идва. Или може би е тук, просто главата ми е шумна и аз не я чувам?

Вероятно днешната история е, че всеки ден е история – понякога дълга и бурна, понякога лежерна и почти скучна, понякога толкова дискретна, че направо липсва.

И решавам просто да погаля кучето си, да послушам щурците, да погледам в тъмното и да чуя сърцето си. С благодарност за днешния ден. И за много тихата си, но вярна Муза.