Днес имах намерение да остана на лятна, лежерна и ваканционна вълна, но разговорът с дългогодишен партньор в работата, както и с течение на времето – близък и доверен приятел, ме изненада: след 22 години той ще търси нова професионална реализация. Промяната не е инициирана от него, така че все още преработва шока си.

И това ме провокира да си припомня случаите, когато животът ме е конфронтирал с резки обрати… Първо е бил шокът, после – „ама защо на мен, аз съм толкова бяла и добра“, и чак после, от дистанцията на времето съм разбирала, че тези промени: на партньор, финансова ситуация, местоживеене, здравословно състояние… са били наложителни, защото само така съм била принудена да направя нов, качествен отскок, да напусна зоната си на комфортна инерция. С други думи, ако се стигне до шут в задните части, означава, че всички други мирни средства са изчерпани и че, очевидно, от известно време съм си правила оглушки.

Та, или по-добре трябва да умеем да чуваме, или да не забравяме, че резките промени ни се дават единствено и само за добро. Само трябва да изчакаме, за да разберем за какво точно. И да не пропускаме да благодарим!