По времето, когато работех за BASF, имахме обичая, когато някой от нас излиза в обедна почивка, да се отбива при другите и да се провиква от вратата на стаята: „Maaaaahlzeit!“ (Малцайт), а останалите да му отговарят: „Петров!“ Зад тези пароли се крие следната история.

Нашият колега, Стоян Петров, е назначен във фирмата като млад и много перспективен специалист. Изпращат го на обучение в централата в Лудвигсхафен, Германия. Работният език на компанията е немски и той го говори, но знанията му са от учебник.

И така, върви Стоян по коридора, а насреща му – непознат немски колега. Когато другият минава покрай него, го поглежда в очите и усмихнато му казва: „Mahlzeit!“. „Колко учтив колега“, мисли си Стоян, „още не се познаваме, а вече ми се представя.“. И затова на свой ред му отговаря: „Петров!“ Това се повтаря още два пъти в следващите няколко минути с немски колеги, които Стоян още не познава: „Mahlzeit!“ – „Петров!“

Усеща се Стоян, че има нещо гнило в Дания – не е възможно половината фирма да е с едно и също фамилно име! И при първа възможност се информира, какво означава думата. Научава, че това е поздрав, който се използва по обедно време. Ако те поздравят с „Mahlzeit!“, и ти на свой ред отговаряш „Mahlzeit!“ (освен ако не си служител на BASF в София).