Едномесечно групово обучение в Унгария. Разделени сме на групи: докато за Дебрецен заминават само мъже-колеги, в Дьор сме 5 жени и един колега – млад и много атрактивен. На всичкото отгоре – с добри обноски: пренася ни куфарите, винаги ухае хубаво, разсмива ни…

На него му завиждат колегите от Дебрецен, а на нас – всички колежки, които се обучават на други места.

През първите дни много внимаваме какво обсъждаме и кога, но прекарваме толкова много време заедно, че става уморително непрекъснато да се редактираме, когато колегата е с нас. Така че веднъж, насред обсъждането тип „дойде ми, не ми дойде, ще ми дойде, дали ще ми дойде…“, се усещаме, че и той участва в разговора. „Аааууу, Стенли, извинявай,“ възкликваме смутено по някое време. „Няма да се притеснявате, аз съм вече една от вас,“ галантно замита гафа колегата.