Приготвяме си тази вечер храната. Австрийската част от отбора добавя обилно количество захар, за да си карамелизира лука, и гордо ми показва резултата. Аз, понеже не съм дорасла до тези гурме висини, си режа салата и си добавям обилно количество магданоз и маслини. Важното е всички да са щастливи.

Та, докато си кълцам търпеливо зеленчуците, си припомних следната забавна случка…

Баща ми и чичо ми Васко са ученици. Баба ми Пенка и дядо ми Тасо работят. У дома е прабаба Катя: майката на баба ми Пенка.

Прибират се децата от училище, а тя им сготвила стар боб. Гладни-гладни, момчетата се нахвърлят на храната. След секунда и двамата възкликват в един глас: „Бао Къто (бабо Катьо), мнооо (много) сладък тоя боб!“ Прабаба Катя е доволна: „Яжте, яжте, още ще ви сипя!“

Оказва се, че без очила, вместо да посоли гозбата, я е наръсила с пудра захар.

Да ни е сладко!